Най-добро ръководство за Мекотели
Най-добро ръководство за Мекотели
Blog Article
Метформин намалява стареенето на органите при мъжки маймуни
може да развие съпътстващ обрив, който прилича на екзема
Најнапредните цефалоподни мекотели - октоподи, лигњи и сипи - се гостат со сè, од риби до ракови до нивните колеги без'рбетници; октоподите, особено, имаат ужасни манири на трпеза, вбризгувајќи го својот плен со меко тело со отров или дупчат дупки во лушпите на бивалвите и ја цицаат нивната вкусна содржина.
Обаче има относително високо съдържание на холестерол. Прекомерният улов на някои видове ракообразни и намаляването им в световен мащаб са довели до високите пазарни цени на морските дарове.
Бидејќи модерните мекотели толку многу се разликуваат по анатомија и однесување, средувањето на нивните точни еволутивни односи е голем предизвик. Со цел да се поедностават работите, натуралистите предложија „хипотетички мекотел на предците“ кој ги прикажува повеќето, ако не и сите карактеристики на модерните мекотели, вклучувајќи школка, мускулесто „стапало“ и пипала, меѓу другото.
Секоја група која опфаќа лигњи, школки и голтки претставува предизвик кога станува збор за формулирање на општ опис. Има само три карактеристики кои ги споделуваат сите живи мекотели: присуство на мантија (задната обвивка на телото) која лачи варовнички (на пример, кои содржат калциум) структури; гениталиите и анусот се отвораат во шуплината на мантија; и спарени нервни жици.
По тази причина ловуващият октопод може да бъде впечатляваща гледка. Може да протегне всичките си пипала над пясъка, като всяко едно изследва. Ако едно от пипалата подплаши скарида, две други могат да се протегнат да я уловят. Октоподите също така си имат всичките тези смукала, които се движат независимо едно от друго, да не говорим за структурите и механизмите за контролиране на цвета и текстурата на кожата. Същевременно животното е развило капацитета да възприема и обработва огромно количество постъпваща сетивна информация: за вкус и допир от смукалата, за гравитация – от структури, наречени статоцисти, както и цялата информация, събирана от сложните му очи.
школките кои се припособиле да можат да се кријат и живеат во меки подлоги на слатките или солените води.
Цефалоподите , најнапредните мекотели, вклучуваат октоподи, лигњи, сипа и наутилус.
Независимо от това, че мекотелите се отнасят към целомните животни, практически при тях телесната празнина е сведена до минимум. Целомната кухина е представена от околосърдечната (перикардиалната) торбичка и мекотели пространство около половите жлези. Основната опора на тялото придава циркулиращата в организма кръв и целомната течност, която запълва пространството между паренхима около вътрешните органи.
Јајцата се поставуваат поединечно или во групи во желести маси или кожени капсули.
Някои октоподи например се свиват на топка като парче корал и използвайки две от пипалата си, пълзят бавно по морското дъно.
Схема на действие на радулата. В сиво е радулата, в жълто – одонтофора, в розово – мускули протрактори, в синьо – хранителен субстрат Храносмилателната система започва с уста разположена на главата, предната част на тялото или хобот. Преминава в устна кухина, в която се изливат слюнчените жлези. Продължава в глътка, хранопровод, често гуша, стомах, средно и задно черво (ректум).
Обично средното црево кај мекотелите е диференцирано во желудник (во кој своите секрети ги лачи крупната цревна жлезда) и тенко, неразвиено средно црево.